Това е една история на успеха – тази на Каръл Тайс от Сиатъл. За пътя й от автор на песни до водещ на успешен блог, който учи другите как да печелят от писане, е разказът сега.

Каръл Тайс живее в Сиатъл и списва блога Make a Living Writing, което може да се преведе като да се издържаш или да си вадиш хляба с писане.

Да си вадиш хляба с контент маркетинг

Нейното не е просто контент райтинг, а по-скоро контент маркетинг. „Практическа помощ за гладни райтъри” – така е обобщила мисията си в своя таглайн.

Това с гладуването всеки може да го разбира, както му харесва. На мен ми допада идеята за „гладните за знания” автори.

Разбира се, интерпретациите са повече.

По света има може би не десетки, а стотици хиляди блогъри, гладни, да кажем, за пари. Цял клон сайтове и автори са посветили тонове съвети на темата за това как се вадят пари от интернет.

В това отношение и Каръл не прави изключение. Не без основание. Като имаме предвид, че е нормално парите да са измерител за всеки бизнес, какъвто безспорно са и контентът, и контент маркетингът на свободна практика.

Никак не са малко и буквално гладните фрийланс контент райтъри, готови и на сериозни компромиси в спечелването и задържането на клиента. Пак е обяснимо. Та нали в бизнеса клиентът винаги е прав. Даже когато въобще не е прав.

Каръл Тайс е помислила как да впрегне и тази истина в действие. В конкурсите за есе, които обявява, не пропуска и темите за лошите практики и неприятните преживявания с клиенти. Разказите не закъсняват. Кой няма емоция с кофти клиент! Не са само райтърите. Но сега думата е за тях.

Има дори такъв сайт – за добре нахранените райтъри: The Well-Fed Writer. Явно хранителният елемент се връзва добре с авторството.

Откъде се взе тази успешна блогърка?

Не знаех нищо за Карол Тайс, докато Google не ми подаде от първа страница на първо място информация за нея от сайта Successful Blogging. Запитването ми беше за успешни блогъри, а в отговорите очаквах да видя популярни в света контент автори. Видях мнозина, чиито имена и сайтове ми бяха познати. Но този първи запис привлече вниманието ми.

Отначало ми беше любопитно как написаното, при това – преди години, в един не толкова популярен сайт за един блогър, далеч не от най-известните, излиза на челната позиция в най-голямата търсачка.

Вярно, имаше известно съвпадение в ключовите думи на търсенето със заглавието на сайта – Successful Blogging (Успешен блогинг), и заглавието на публикацията „Моята история на блогинг успеха” от Каръл Тайс.

В кривото огледало на конкуренцията

Самият сайт – Successful Blogging на Сю Дънливи, също като този на Каръл Тайс подпомага дейността на начинаещи блогъри да си осигуряват доход от онлайн авторство. Тоест, има съвпадение и в предмета на дейност на двете блогърки, което може би също е допринесло за излизането напред на публикацията за Каръл Тайс.

Харесва ми, разбира се, фактът, че в своя сайт Сю Дънливи дава трибуна и представя успели свои конкуренти. Тази практика не се среща често в бизнеса, затова прави впечатление. Още повече ми харесва фактът, че Google е забелязал и оценил подобаващо това нетипично действие.

Впрочем, този професионален подход би трябвало да има ефект и за платформата на Дънливи. Покрай Тайс аз добре се поразходих из сайта й и в него също намерих заслужаващи вниманието публикации. Допринесла съм, следователно, за малко трафик и едва ли съм единствената. От което следва изводът, че публичното внимание към конкурентите не е задължително губеща тактика в интернет.

Очевидно освен добрите SEO попадения по ключови думи Google е отчел най-вече потребителския интерес към конкретното четиво за Каръл. Защото иначе то не би могло да се задържи в челото на класацията при органичния трафик. Да припомним, че SEO терминът органичен трафик е синоним на неплатен.

Успешен блог – как точно се мери успехът?

Ето какъв е отговорът на самата Каръл Тайс в няколко точки. Обръщайки се назад, тя вижда седем ключови действия, с които е направила от блога си жизнеспособен бизнес.

• На първо място е трябвало да открие от какво знание имат потребност читателите й. Аудиторията й започва да расте едва когато след проучвания и задаване на въпроси успява да достави на потребителите очакваната от тях информация.
• На второ място по важност поставя своя сериозен ангажимент – с редовни публикации в точно определени два дни в седмицата. А читателите свикват с графика й и започват да коментират.
• Третата стъпка за Каръл е да се сдобие с известни приятели. На пръв поглед звучи смущаващо и някак меркантилно – да се окъпеш в чуждата слава. Но начеващата по онова време блогърка има обяснение: трябва да излизаш с най-готините хлапета, за да те забележат повече хора, нали?

За нея този момент настъпва, когато Джон Мороу, тогава редактор в Copyblogger, видял неин пост в Twitter и я поканил за гост автор. Каръл пише и публикува при него своите „50 непровалими техники за намирането на страхотни теми за блог”. Това са 50 наистина добри идеи за тематично зареждане на капризното иначе вдъхновение.

Да дръпнеш успешния блог за опашката...

Друга подадена ръка получава от Problogger на Дарън Роуз, който я дарява с огромна публика, като ретуитва един от постовете й.

Няма как да забрави предложението на Мери Якс от A-List Blogger Club, която й предлага да се включи в конкурса „Top 10 Blogs for Writers” на сайта Write to Done. Каръл си създава от това участие свои контакти с други топ блогъри с възможности за нови гост постове и разширяване на читателската аудитория в социалните медии.

• И поставя на следващо място в своите точки качеството да се възползваш от шанса си. За нея това означава да си готов да напуснеш зоната на комфорт, когато възможностите пред теб започнат да растат.

Съответно – да залегнеш „до пот и кръв”, за да изкараш четиво, достойно за Copyblogger например. Или – да не скромничиш, когато трябва да се представяш в конкурс. Каръл признава, че без тези свръхчасове работа и без извънредните усилия не би влязла в конкурсната десятка, което пък й помогнало после да удвои своята аудитория.

Защо е необходим абонаментът?

• Това е точка номер 5 за Каръл Тайс – лесния и примамлив начин за абониране.

Тя установява, че са твърде много блоговете, в които липсва възможност за абонамент или тя е скрита нейде към края на страницата.

„Без списък, по който да продаваш, не отиваш никъде”, отсича Каръл. И допълва, че приятелите във Facebook и последователите в Twitter обикновено не могат да бъдат база за разгръщане на един бизнес модел.

Признава, че отначало регистрацията на сайта й не била особено атрактивна, но нещата рязко се променили, след като добавила безплатна информация за абонатите.

Ето как от обичайния и стандартен призив за абониране Каръл е направила едно наистина примамливо и приятно упражнение.

Приятно за окото също. Със симпатични картинки, стил и откроени бутони за действие.

• Дизайнът е следващата стъпка от списъка й за успешен блог. Убедила се, след като видяла как абонаментът й върви нагоре с всяко макар и малко дизайнерско подобрение. Преди това си мислела, че силата й е в писането, а не в това как изглежда сайтът й. Грешка, признава самокритично блогърката.

„Научи се да продаваш точното нещо по точния начин”

• На седмо място Каръл поставя продаването, но то със сигурност заема челна позиция в маркетинговата й стратегия. Твърди, че когато знаеш от какво имат нужда потребителите ти и когато им доставяш качествен продукт, те са благодарни за възможността да го закупят.

Като фрийлансър тя си вади парите само от проверени и от собствени продукти и услуги. Пише електронни книги, организира платени уебинари. Води своята „Всекидневна за автори” (Writer’s Den), в която помага на други хора да станат професионални райтъри и да започнат сами да печелят от труда си на свободна практика.

Вярвам, че и вие ще оцените седемте точки на Каръл. Опитах се в преразказа си да прескоча някои от тях, да спестя време и място и да си избера две-три, най-важните. Няма начин.

Всяка от тях е важна – не просто защото е помогнала на блогърката в нейния път към успеха. А защото със своята изпитана и доказана стойност е трасирала не само нейния успех. Каръл Тайс само е формулирала точно без какво един успешен блог не може да тръгне нагоре.

За пътя на блогъра без грим

Както вече стана дума, в мрежата може да се прочете много по темата за парите, които в интернет едва ли не само чакат да бъдат спечелени по Х на брой начина с У на брой трика и Z на брой тактики. И най-вече – с много мерак.

Без да оспорва мерака, Каръл има свой маркетингов подход. Може би най-същественото в него е, че няма да лъже потребителите си колко лесна е тази работа – печеленето на пари с онлайн писане. Напротив, ще се постарае да разкрие пред тях какви възможности как биха могли да използват, за да намерят клиенти и да започнат да монетизират райтърските си умения.

Докато човек чете тези нейни съвети, уверявам ви, в един момент може и да му се доплаче. Там няма малко и няма лесно.

И няма много общо с представите, че контент авторът на свободна практика е един щастливец отвсякъде, постигнал светлото бъдеще или поне запътил се напористо към него. Вади пари от писането като свое хоби, не ходи на работа, работи когато му се доработи, основно почива, забавлява се непрекъснато. И най-важното – няма началник, защото сам си е шеф.

Разбира се, дори друго да не ви мотивира, тезата за началника е особено привлекателна. Но крайно недостатъчна.

И малко морков към тояжката

Заблудите настрана, но Тайс знае и как да насърчи своите фенове и потребители. Да им покаже къде има подводни камъни и как да ги избегнат, как да направят задачите си реално изпълними, вместо да им се плашат.

Това са едни полезни и практични съвети, които наистина работят.

Те „заработват” на блога Make a Living Writing над 12 000 читатели месечно още година след старта му.

И 15 000 абонати 8 години по-късно, както е отбелязано в страницата „За мен”.

Историята на Каръл Тайс

На 14 години обича да пее и пише текстове за песни. На 20 се завръща в родния си Лос Анджелис с идеята да направи кариера в този бранш на шоу бизнеса.

Установява, че „писането на песни включва гладуване”. Тоест – и песенен автор къща не храни. Трябва да плаща на бандата, да наема зали и да рекламира групата. Тоест, трябват допълнителни инвестиции.

Докато се мотае по булевард Холивуд в очакване на шанса, Каръл работи като секретарка, за да си вади хляба. Създава и свой машинописен бизнес, за да финансира заниманията си. И така – докъм 30-те си години, когато се пита така ли иска да продължи.

По това време едно от местните издания – L.A. Weekly, обявява конкурс за есе по случай 10-ия си рожден ден. Каръл кандидатства с разказ за своите 10-годишни перипетии на текстописец.

„Публикуваха есето и ми платиха $200”, спомня си тя. Повече не поглежда назад. Открила е вид писане, за което плащат на нея, а не обратното.

Веднага получава нова задача от изданието, после още една. Започва да пише за втори вестник, за трети. Явява се на конкурс в Los Angeles Times с история за ремонти. Печели го, плащат й, искат я за автор.

После идват единствените й 12 години щатна работа за търговско издание, базирано в Ню Йорк, преди за втори път да започне кариерата си на фрийлансър.

Три години по-късно създава Make a Living Writing.

След още две години започва да събира награди

Обичам да ме публикуват и обичам наградите, казва къде със самоирония, къде съвсем сериозно Каръл. И печели симпатии със своята откровеност. Та кой не обича да му се радват!

В десятката на блоговете „Top 10 Blogs for Writers” на сайта Write to Done влиза през 2010, само 2 години след създаването на сайта Make a Living Writing. После пак – през 2012 и 2013 година. През следващите две – 2014 и 2015, е номинирана в конкурса за най-добри уебсайтове за автори „101 Best Websites for Writers” на Writer’s Digest.

Сред „страхотните” клиенти, за които е имала късмет да работи, нарежда Forbes, Entrepreneur, The Writer’s Market, Costco, American Express...

От Entrepreneur онлайн е известна и на българския потребител на маркетингово четиво – Manager.bg запознава своята аудитория с нейни идеи, публикувани в Entrepreneur.com.

Успешен блог – къде е залогът?

Какво все пак е най-важното, за да се определи един блог като успешен?

Ще кажете може би, че зависи от целите, които блогърът си поставя и от степента на постигането им.

Не е точно така. Защото ако целта е да си създам място в интернет, в което да публикувам своето творчество и това стане факт – готово, браво на мен! Да, обаче това още не е успешен блог, а само един личен успех.

Броят на посетителите на сайта. Броят на редовните читатели. На абонатите. На абонатите, обърнати в купувачи. Това са част от по-важните числа. И всяко от тях е много важно.

Колко хиляди посетители на месец ще направят сайта успешен? Няма еднозначен отговор. Зависи от целевата аудитория, езика, региона, страната, от много фактори.

Колко хиляди абонати ще маркират успеха? Кое е по-важно – техният брой или това, което те са готови да направят за вас?

Може да се каже, че още преди да постигнете някоя от своите цели, възникват следващите. И ако сте се хванали на хорото, няма пускане.

Без контент и без маркетинг обаче няма да стане

Качеството на предлаганото на потребителите съдържание е в центъра на всяка онлайн маркетингова стратегия.

Всички знаят, че то трябва да е интересно, увлекателно, впечатляващо и най-вече полезно. И всеки търси своя неповторим почерк за създаването на такъв „страхотен” контент.

Не всички успяват, но няма как, иначе няма да е интересно.

Ето как Каръл агитира потребителите на Make a Living Writing да я подкрепят при кандидатстването в един от конкурсите за най-добър блог:

„Спечелването на такъв конкурс ще придаде на този блог по-голяма видимост и вероятно ще увеличи читателите му. Повечето читатели ще помогнат на блога да генерира по-голям приход – което от своя страна означава, че ще отделям повече време за безплатните съвети към вас как да печелите повече от вашето писане. Така че по някакъв начин всички печелят.”

Убедителна маркетингова схема, няма що: читатели – пари – безплатни съвети – повече пари за повече контент автори. Нещо като съвременна интерпретация на марксовата формула „пари – стока – пари прим”.

„Имаш поща!”

Откакто станах абонат на сайта Make a Living Writing, всеки работен ден получавам от Каръл писмо – Здрасти, Майа, и така нататък...

Все прави някое неустоимо предложение и дори то да е за едно и също нещо, зарибява по различен начин. Ясно е, че това съдържание отива до хиляди абонати, но тонът му създава усещането, че е съвсем лично.

Засега не й се давам повече, но и не посягам към опцията „отпиши се”. Взе да ми става интересно кога писмата ще започнат да се повтарят, ако това въобще се случи – след месец, два, година?

Който си мисли, че разнообразни маркетингови послания се пишат лесно, просто бърка. Затова и чакам с интерес утрешното „Имаш поща!”

Що се отнася до Каръл Тайс, тя видимо не приема „не” за отговор, нито се стряска от „не”-та. Точно както съветва гладните си райтъри.

Ако и вие имате своя схема – различна от тази по-горе, или свой отговор за успешния блог, защо не ми напишете на Maya Content?

Аз пък със сигурност ще потърся още примери за успели онлайн автори. Обичам историите на успеха!